През 2006-та година ловешкото село Дойренци отбелязва сто години юбилей на своето читалище Просвета. Учители с прогресивно мислене стоят в основата на възникване на читалището, като тук се касае най-вече за хора с мислене в духа на социалистическите идеи. Сред тях са Христо Тотев и Стоян Петков с прякор Кауша, а първото му име е Пробуда и отваря врати в периода между 1905-та и 1906-та година. На първо време читалището започва да функционира като типична институция за пробуждане духа на населението, а първата театрална пиеса на неговата сцена е Многострадална Геновева. Също така част от дейностите на читалището са организиране на вечеринки за местното население и раздаване на книги. Още няколко известни пиеси се поставят след това и пак Христо Тотев участва в програмата, а в следвоенния период за страната на няколко пъти се правят опити за възстановяване дейността на читалището. На 30-ти октомври 1927-ма година то е възстановено и вече се нарича Пробуда.
Димитър Аджарски заедно с още 19 местни жители възстановяват читалището на Дойренци, а Аджарски по това време е директор на основното училище Христо Ботев. Междувременно вече споменатите Тотев и Калуша са убити на фронта и отдават живота си за националните борби на страната. Аджарски и Петър Николов стават първите двама ръководители на читалището, като си поделят постовете на председател и подпредседател. Георги Гачев лично предоставя къщата си за помещение на читалището, но самият той е пряко свързан с развитието на културата в селото. Освен че е касиер, той е освен това и библиотекар и има достъп до книжния наличен фонд. Читалищната сграда се издържа предимно от внасянето на месечна такса от членовете му, а се разчита и на доброволни дарения. Някои вестници като Утро и други се изпращат безплатно за местните жители. Близо 1 500 книги успява да си набави читалището за всички свои членове, а благодарение и на вестниците вече има и обособена читалня. Най-редовните посетители обаче не са възрастните хора, а учениците. В състава на читалището влизат много дейци, които са самородни таланти, но Аджарски успява да открие голям талант в лицето на Радка Пенева, станала част от Софийската опера.
Отново Аджарски се проявява като инициатор и на развитието на музиката в Дойренци, а неговият девиз, че без музика не може, бързо се разпространява из селото. На девети юли 1936-та година се стига и до изграждането на първия младежки кръг по литература в страната, носещ името Младо утро. Но Аджарски се проявява и като изключителен публицист и общественик и редактира някои вестници и издава стихосбирки. Литературният сборник Чернозем се превръща едновременно в най-четенето нещо в селото и предизвиква скандал. Това става поради факта, че там се пише за непосилния селски труд и тежкия живот, който местните са принудени да водят. Такива смели писания не остават незабелязани от властта и авторите на сборника са изловени, а сборникът е спрян. През определен период от време хората от селото помагат на Аджарски в поддръжката на музиката, като дават по една крина за купуването на различни по вид музикални инструменти.
